Екип от изследователи от Хумболтовия университет на Берлин прекара няколко седмици

...
Екип от изследователи от Хумболтовия университет на Берлин прекара няколко седмици
Коментари Харесай

Учени научиха лабораторни плъхчета да играят на криеница

Екип от откриватели от Хумболтовия университет на Берлин прекара няколко седмици в игра на гоненица с няколко лабораторни плъхчета. Гризачите са се забавлявали толкоз доста, че безусловно са се кикотели и са подскачали от наслада.

В играта са взели участие шест възрастни мъжки плъха, които са били подготвени да играят на гоненица против невроучена Аника Стефани Рейнхолд. Изследователите напълнили стая с разнообразни кутии, подобаващи за скривалища, и разрешили на животинките да привикнат с пространството. Плъхчетата научават, че в случай че стартират играта в затворена кутия, са търсещите, а в случай че са в отворена – би трябвало да се крият. Откритията са оповестени в Science.

С течение на времето плъхчетата ставали все по-добри в частта с криенето. Те разбрали, че непрозрачните кутии са най-хубави в това отношение. Дори почнали да демонстрират скривалищата на своите двукраки противници. Докато се учели на самата игра, плъховете били награждавани с гъделичкане и игриво почесване и окачане с ръка.

„ Те преследват ръката ни, ние ги гъделичкаме в профил – все едно си играете с котенца или кученца “, споделя Константин Хартман от Хумболтовия университет.

Плъхчетата обаче били стимулирани да играят освен поради тези взаимоотношения с откривателите, само че и тъй като в реалност им било занимателно. Те подскачали от наслада и даже издавали високочестотен „ смях “, което подсказвало, че са в положително въодушевление. Ако се чудите за какво до момента не сте чули плъхче да се смее, то би трябвало да имате поради, че ви е нужна специфична екипировка за тази цел – тези високочестотни звуци са недоловими за човешкото ухо.

Понякога, когато учените открият скривалището им, плъхчетата изскачали от него и отивали да се скрият на друго място – съвсем като разчувствани деца, които желаят да продължат да играят. Това демонстрира, че животинките в реалност са се забавлявали.

Защо обаче учените вземат решение да проведат сходен опит? Те записват нервните сигнали, идващи от префронталната кора на мозъците на плъховете – област, асоциирана с ученето. Така установяват кои тъкмо неврони се задействат в съответната обстановка и надлежно научават повече за методите, по които бозайниците усвояват нови умения. Освен това сходни проучвания ни демонстрират какъв брой значима е самата игра. Бъдещи изследвания по тематиката могат да прегледат по какъв начин тъкмо неналичието ѝ (например при децата) може да се отрази върху мозъка.

Източник: IFLScience

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР