Учени научиха лабораторни плъхчета да играят на криеница
Екип от откриватели от Хумболтовия университет на Берлин прекара няколко седмици в игра на гоненица с няколко лабораторни плъхчета. Гризачите са се забавлявали толкоз доста, че безусловно са се кикотели и са подскачали от наслада.
В играта са взели участие шест възрастни мъжки плъха, които са били подготвени да играят на гоненица против невроучена Аника Стефани Рейнхолд. Изследователите напълнили стая с разнообразни кутии, подобаващи за скривалища, и разрешили на животинките да привикнат с пространството. Плъхчетата научават, че в случай че стартират играта в затворена кутия, са търсещите, а в случай че са в отворена – би трябвало да се крият. Откритията са оповестени в Science.
С течение на времето плъхчетата ставали все по-добри в частта с криенето. Те разбрали, че непрозрачните кутии са най-хубави в това отношение. Дори почнали да демонстрират скривалищата на своите двукраки противници. Докато се учели на самата игра, плъховете били награждавани с гъделичкане и игриво почесване и окачане с ръка.
„ Те преследват ръката ни, ние ги гъделичкаме в профил – все едно си играете с котенца или кученца “, споделя Константин Хартман от Хумболтовия университет.
Плъхчетата обаче били стимулирани да играят освен поради тези взаимоотношения с откривателите, само че и тъй като в реалност им било занимателно. Те подскачали от наслада и даже издавали високочестотен „ смях “, което подсказвало, че са в положително въодушевление. Ако се чудите за какво до момента не сте чули плъхче да се смее, то би трябвало да имате поради, че ви е нужна специфична екипировка за тази цел – тези високочестотни звуци са недоловими за човешкото ухо.
Понякога, когато учените открият скривалището им, плъхчетата изскачали от него и отивали да се скрият на друго място – съвсем като разчувствани деца, които желаят да продължат да играят. Това демонстрира, че животинките в реалност са се забавлявали.
Защо обаче учените вземат решение да проведат сходен опит? Те записват нервните сигнали, идващи от префронталната кора на мозъците на плъховете – област, асоциирана с ученето. Така установяват кои тъкмо неврони се задействат в съответната обстановка и надлежно научават повече за методите, по които бозайниците усвояват нови умения. Освен това сходни проучвания ни демонстрират какъв брой значима е самата игра. Бъдещи изследвания по тематиката могат да прегледат по какъв начин тъкмо неналичието ѝ (например при децата) може да се отрази върху мозъка.
Източник: IFLScience
